На 5 май премиерът на Косово Хашим Тачи дойде в Гора, за да открие обновения за 1 млн. евро път от село Кукаляне до село Брод. Тачи беше посрещнат от горански деца в традиционни горански носии, от симпатизанти на Демократичната партия на Косово от горанското село Рестелица, и от Садик Идризи, депутат от подкрепящата правителството бошняшка коалиция “ВАКАТ”. Още в началото премиерът даде знак на преводача да прекрати превода на сръбски и церемонията в Гора остана неразбрана от гораните, сред които единици знаят албански. Но никой не протестира и не поиска превод. Делегацията на Тачи отиде в новопостроения албански хотел на 3 км от горанското село Брод, но малцина от жителите му разбраха, че косовският премиер е минал през селото.

Повечето мъже в село Брод се страхуват, че албанският хотел е началото на албанизацията. “Не е нормално в сърцето на Шар планина до село Брод да има албански хотел. Трябваше някой броджанин да купи терена и да построи хотел. А сега някой отвън прибира меда от Шар планина”, коментира младият юрист Ислам от село Зли Поток, който работи в общината в Драгаш – главното селище в Гора, което единствено в областта е населено и с албанци.
Никъде в Гора няма плакати за изборите на 11 май. Като насочени срещу интегритета на Косово и нелегални ги коментира Хашим Тачи. “Ние сме готови да си затворим очите за парламентарните избори, тъй като УНМИК дава право на двойно гражданство.

Но местните избори са ненужни, те не се признават от УНМИК”, заяви за “Осерваторио” висш функционер от PDK. Той смята, че някои горани ще гласуват на изборите на 11 май, понеже са лоялни и зависими от Белград.”Ние искаме да си ги върнем, да ги спечелим отново”, заяви той.

На церемонията за откриването на новоасфалтирания път в Гора не беше поканен депутатът в парламента на Косово и лидер на Гражданска инициатива Гора (ГИГ) Мурсел Халили. Той обясни за “Осерваторио”, че Гражданска инициатива на гораните (ГИГ), която е регистрирана от Републиканската изборна комисия с бюлетина 11, носи същата абревиатура, но е регистрирана в Белград и работи с живеещите в градовете на Сърбия горани. Формацията на Мурсел Халили ГИГ работи с косовските институции и участва в организираните от УНМИК местни избори.

За “Осерваторио” той подчерта, че позицията на ГИГ за локалните избори на 11 май е неутрална. .Гораните може да гласуват на парламентарните избори, но няма да гласуват на локалните.

Новокомпонираните след войната в Косово през 1999 бошняците в Гора се опитват да представят цялата област в Гора и подменят гораните с бошняци. В Гора живеят до 9 хил. души, част от които се обявяват за бошняци. А става дума за едно и също население. От 2000 г. формацията на Мурсел Халили издига искания за създаване на община Гора, която да се самоуправлява. След 1999 към Гора са присъединени и албански села от района на Ополйе и център на общината е Драгаш. Пред “Осерваторио” той разказа, че от години албанци от северната област Люма в Албания нападат горанските села и ги оплячкосват – крадат овце, крави, телевизори, хладилници, мебели, каквото им падне. Мурсел Халили е от село Глобочица и разказа за това, че много къщи на негови комшии, които са на гурбет, са били обирани до шушка.

Люманите, както наричат разбойниците от Албания, плячкосват и други горански села, близо до албанската граница - Крушево, Рестелица, Орчуша, Вранища, Кръстец, Млике, Бачка. Границата с Албания тук е планинска и на много места не само, че не се охранява, но дори не е отбелязана. Официалният граничен пункт тук между Косово и Албания е Морина, но по черни пътища границата се пресича незаконно – от местността “Бука” на село Глобочица, както от село Орчуша за 30минути пеш се преминава в Албания.

На 25 април офисът на ГИГ в Драгаш е посетен от българската министърка по европейските въпроси Гергана Грънчарова, която коментира с Мурсел Халили възможностите за безплатно следване в България за 10 етнически българи от Гора и Жупа. Българската министърка подари на премиера Хашим Тачи “Горанско (нашински) – албански речник”, съставен от Назиф Докле, според когото горанският или нашенският диалект е български говор.

Тайните избори б Гора и Жупа

Изборите на 11 май ще се проведат в Гора, но информацията за това къде и как е оскъдна. Сигурно е, че ще има избори в Координационния център на КОСМЕТ в село Вранища. Избори ще има паралелно и тайно в къщи в Млике, Глобочица, Вранища, Драгаш, вероятно в Рапча, Радеша, Рестелица. Абдулах, 41-годишен, от село Брод, смята, да гласува на 11 май във Вранище за партията на Борис Тадич, но не на местни, а на парламентарни избори. “Свързани сме със Сърбия. Половината население на Гора има връзка с Белград – чрез пенсии, заплати в образованието и др. В Гора ще се гласува на 11 май, но тайно”, коментира той за “Осерваторио”. Абдулах смята, че гораните са като българските помаци.

“Тези избори са основа за пропаганда, за кражба на гласове. Политиците в Белград ще използват гораните в своята предизборна кампания, заяви за “Осерваторио” Самир Велия, изследовател от офиса в Прищина на Центъра за хуманитарно право на Наташа Кандич. Велия е на 28 години, уча право в Сараево, родителите му са от горанското село Радеша. Според него в Гора няма партия, която да има прогорански ориентирана, партиите там са или с просръбска, или с пробошняшка ориентация.

“Най-голямата грешка е, че тази малка общност се занимава с голяма политика. Хората в Гора трябва да спазват законите в Косово и да се образоват по косовски образователен план. Учителите, които преподават по сръбски програми от Белград, са подкрепяни от ГИГ. Това влияе негативно на гораните, които живеят в Косово, и засилва предразсъдъците на албанците към гораните, че са сръбска колона. Гораните трябва да учат албански, за да могат да общуват с албанците”, смята Самир.

Нашенския диалект се говори и от хората в 15 села в района на Жупа, разположени в района на Призрен, които помежду си се наричат нашенци, също както хората в Гора. Част от хората в Жупа се самоопределят като бошняци, други – като българи, но всички се наричат помежду си нашенци. Нито в Призрен, нито в селата на Жупа има предизборни плакати за 11 май. В района на Жупа за 2 години са изникнали луксозни ресторант, построени от албанци – “Белият дом”, “Вила парк”. Като золум, икономическа експанзия на албанците в Жупа се тълкуват те от Абаз Адеми. Край село Речане, Жупа, има и незаконни строежи на албанци.
Нашенци от селата в Жупа няма да гласуват на изборите на 11 май, смята Рефик, журналист от Призрен, който е от село Любине.

Изборите на 11 май не са нужни на хората в Жупа, те опит за манупилация на Белград, смята Абаз Адеми, нашенец от село Горно Любине, Жупа, лидер на Партията на демократичното действие SDA в град Призрен. Везира Емруш, депутат от същата партия в парламента в Прищина, не е съгласна с това. Много нашенци в Гора и Жупа оцеляват икономически, благодарение на връзката си със Сърбия, получават заплати, пенсии, социални помощи от Белград. Те ще гласуват на изборите на 11 май, но къде ще стане това, ще се научи в последния момент. Ще бъде в къщи, в някои села.

Тя е критична към новата конституция на Косово, според която официални езици са албанският и сръбският, а бошняшки може да се употребява в общини при нужда. По този начин гораните ще бъдат асимилирани, защото след няколко години ще се окаже, че няма нужда те да употребяват официално своя език в локалните институции. Везира е горанка, тя се страхува, че новокомпонираните бошняци са първата стъпка на асимилация и албанизация. Тя настоява за създаване на общини Гора и Жупа, които да се самоуправляват.

Депутатката Везира Емруш (SDA) е в парламентарната група на AAK – партията на Рамуш Харадинай. За “Осерваторио” завърналият се наскоро от Хага Харадинай заяви, че партията му се готви за парламентари избори през пролетта на 2009 г., а през есента догодина – за локални. “Гораните са богатството на страната. Всяко различие обогатява страната, това е цвят на традициите, езика. Ние сме мнозинство и трябва да сме добре настроени към тези хора. Те се нуждаят от помощ”, смята Рамуш Харадинай.

“Изгубени сме в мъглата”

В Северно Косово след моста на реката Ибър до Лепосавич навсякъде има агитационни плакати за 11 май. В населената само със сърби Северна Митровица има около 15 заведения на горани. Едно от тях е сладкарницата “Пеливан” на Джинзиг, чийто дядо се преселил от Радеша, Гора, в Митровица. Джингиз смята да гласува на изборите на 11 май. Според него в селата в Гора избори ще има във Вранища, Глобочица, Млике, Любоща, Лещане, Диканце и Кукаляне. Секциите ще бъдат в училища или частни къщи. 5 – 10 % от гораните в Рестелица и Крущево може да не гласуват.

“Гораните са изгубени в мъглата. Те няма да получат нищо от Косово, много е трудно, от Сърбия може да имат помощ. Тук, в Северно Косово, няма кой да забрани изборите. И Бан Ки Мун, и Бутрос Гали не могат да ги забранят”, коментира Джингиз.

В Лепосавич живеят само две големи горански семейства. Сладкраница“Скадарлия” е на братята Хафидин Емини - Чарли, и Сали Емини - Зумко, от село Радеша, Гора. Те живеят в Лепосавич от 70-те години. Лоялни са към към Сърбия и ще гласуват на изборите на 11 май в Лепосавич. “Ние сме ничии. Албанците ни наричат сърби, а сърбите ни смятат за “шиптари”. А ние сме горани”, обяснява Чарли.

В центъра на Прищина, на ул. “Нане Терезе” е кафене “Корзо”. Собственикът му Тефик е от Глобочица, Гора, живее в Прищина от 40 години. Според него преди 15 години в Прищина е имало към 150 горански семейства, но в момента са останали 15 – 20, които се препитават главно като сладкари и кебапчии. Тефик няма да гласува на изборите на 11 май, не вярва, че политиците ще помогнат нито на него, нито на хората, които живеят на социални помощи от 40 евро месечно в Гора. Шегува се, че е на гурбет в Прищина, защото жена му и децата му живеят в Подгорица. Според него образованието в Косово на сръбски и бошняшки е много лошо. Не иска децата му да работят като сладкари. “В магазина има полуфабрикати сладкиши и затова нашият занаят няма бъдеще”.