500 виетнамци ще дойдат да работят в България след няколко месеца. Те са предимно от Ханой и северен Виетнам. Плетачки от “братския виетнамски народ” са готови са работят в България за 250 лева според публикации в българската преса. Много български фирми от леката промишленост си поръчват чужденци от Азия, Молдова, Македония, Сърбия. Те са готови да платят самолетния билет, визата, 600 лева годишна такса за издаване на разрешително за работа на всеки нает чужденец, жилище и транспорт до работното място. Българите вече имат свобода на движение и намират по-платена работа в ЕС и това поражда дефицит на работна ръка в родината им.

През последните години има бум на шивашките фабрики в България. В тази индустрия са ангажирани около 163 000 души по данни на Българската асоциация на производителите и вносителите на облекло и текстил. В Русе има около 20 големи шивашки фабрики и постоянно се търсят шивачки. Местните хора предпочитат да преминават Дунав мост и да работят в Румъния за по-високи заплати. Мнозина се препитават в Западна Европа. Осем русенски големи фирми вече се направили заявки за внос на виетнамци. Много от фабриките са построени с банкови кредити и за да са рентабилни, собствениците им се борят за всеки работник.

Готови ли са да дойдат в България за 200 евро заплати виетнамски шивачки, се опита да разбере “Осерваторио”.

Защо точно виетнамци

През 80-те години България внесе около 10 000 строителни работници от Ханой. За тях бяха построени общежития. Българите от онова време още помнят как много виетнамци шиеха и продаваха на черно дънки от типа “Rifle”, които в годините на дефицит бяха луксозна стока. Докато обикновените българи се радваха на шивашкия талант на виетнамците, този вид предприемчивост предизвика недоволството на тогавашните комунистическите власти и затова след изтичане на договорите те бяха изпратени в родината им.

Днес да се докарат виетнамски работници в България не е толкова лесно. Фирма “Техноимпекс 98” има много заявки от български работодатели за внос на работници от чужбина в сектори като строителство, шивашка промишленост, добив на нефт и газ, както и за компютърни специалисти. “Техноимпекс 98” е подписал договор с виетнамска държавна фирма за внос на работници, но пречките са големи, обяснява директорът Кольо Райнов.

Защо точно виетнамски шивачки? Във Виетнам средната работна заплата в този бранш е 80 – 90 долара, в България – 200 евро. Тук има една важна подробност – в много български шивашки фабрики работниците се осигуряват на минимална работна заплата, за да не се плащат осигуровки, а останалите 100 – 200 лв. получават на ръка. (минималната заплата е 220 лв. в момента – бел. ред.). Така заплатите реално са 300 – 400 лв. (160 – 200 евро). Кольо Райнов не иска да каже за колко долара ще работят виетнамците в България, а само изтъква, че те ще получават същата заплата като българските си колеги в съответния бранш. Според него трябва да се търсят възможности за внос на работна ръка извън европейската зона.

“Интерес представляват и хората в Македония, Украйна, Молдова, но те кандидатстват за българско гражданство и в момента, в който получат български паспорт, предпочитат да мигрират в ЕС. Хората от трети страни ще имат статут на временно пребиваващи чужденци в България и това ще гарантира оставането им при работодателя, който ги е поканил”, коментира Райнов. Той обяснява как във Виетнам всяка година над един милион души излизат на трудовия пазар и затова държавата там е създала фирми за обучение за работа в чужбина. Именно с такава фирма има договор “Техноимпекс 98” и от 5 месеца работи за внос на работници от Виетнам. Договорено е на всеки 10 виетнамци един да знае български, руски или английски език. Но процедурата чужденци да получат разрешение да работят в не е лесна и изисква много време.

“Работодателят трябва да подготви толкова много документи, все едно че кандидатства за голям кредит. По закон в една българска фирма не могат да бъдат наети повече от 10 % чужденци и то само, ако за работните места няма желаещи българи”, обяснява Райнов. Чужд работник може да работи в България една година и разрешителното му може да бъде продължено най-много още 2 години.

По-евтини ли са чужденците?

Информацията в медиите, че скоро в България ще бъдат внесени виетнамски шивачки предизвика и скептични коментари. Вносът на работна ръка ще излезе по-скъпо на държавата, адаптирането на чужденците няма да стане толкова лесно, смята Цветан Симеонов, зам.-председател на Българската търговско-промишлена палата. Той изтъкна трудно преодолимата езикова бариера и огромния брой трудно преодолими формалности и изисквания на българското законодателство. “Считам, че не е изчерпан ресурсът от възможности за преквалифициране на работната сила в страната”, коментира Цветан Симеонов.

От Българската стопанска камара също са песимистично настроени, че чуждите работници са по-евтини от българските. “Проблемът е, че нашите работодатели още мислят да имат шивачки с 250 – 300 лв. на месец. Но за такава сума никой не идва в България. Ако идва, то е само като мост за ЕС. За да се вдигнат заплатите, трябва да има по-висока производителност, а тя се постига с инвестиции и технологии. Българската стопанска камара оценява, че екстензивният път на растеж е изчерпан. Има много заявления в Агенцията по заетостта не само от Виетнам. Но специално от Виетнам шивачките искат 500 долара месечно. Имаме по-лека процедура за граждани с български произход от Македония, Сърбия, Украйна, Молдова, но те искат поне 500 – 800 евро”, коментира за “Осерваторио” Веселин Илиев от Българската стопанска камара.

Кремена Стелиянова: “Ще шием бутиковите дрехи на Европа”

Дизайнерката Кремена Стелиянова, собственик на фирма “Леопард”, е получила мейл с предложение от Браншовия съюз на производителите от леката индустрия – Русе да наеме виетнамски шивачки. Тя е на 33 години и във шивашката й фабрика работят 60 души. Построява я за 5 години в Тутракан, на 60 километра от Русе, използвала е банков кредит за оборудването с нови технологии и машини. Кремена обяснява за “Осерваторио”, че не й достигат шивачки. Според нея всеки работодател наддава изкуствено, за да привлече шивачките от конкурентни фирми.

“В момента обучавам 30 души за моята фабрика в Тутракан, които искам да ги накарам да работят за мен минимум 3 години. 70 % от тях са безработни и неграмотни, живеят в селата около Тутракан. Средната заплата за шивачка в Русе е 400 – 500 лв. Преди години в Русе имаше фирма с тайна стая, в която шивачки работят месеци “на черно” без заплати и осигуровки. Смятам, че сега само малките фирмите в гаражи крият заплати и работници.”

Кремена е решила да проучи условията да си внесе виетнамски шивачки, но си дава сметка, че адаптацията им няма да е лесна. “Вземаш чужденец, инвестираш той да дойде и да работи за теб, но не е ясно дали има умения, не знае български език. Трудно е, но нямаме голям избор освен може би въпросните виетнамци”, обяснява тя.

Фирма “Леопард” има собствена марка бутикови дрехи, изнесла е три колекции в САЩ, а освен това шие и бутикови дрехи на ишлеме за марки като “Гес”, “Депеш мод”, “Черути”, “Зара” – около 10 000 броя месечно. Кремена смята, че прогнозите, че след влизането на България в ЕС ще има спад на поръчките за шиене на дрехи на ишлеме не са се сбъднали. Независимо че най-евтино се шие в Китай, има хляб и за българските шивашки фирми.

“В Китай бройката е от 10 000 нагоре. Никой не те взема сериозно в китайска фирма, ако поръчаш 300 сака “Армани” например. Европа няма къде да си произведе бутиковите дрехи. България ще бъде крайната дестинация на бутиковата шивашката индустрия в ЕС. Този бизнес ще продължи още поне 10 години”, споделя амбициозната млада дизайнерка.