На 2 октомври Парламентарната асамблея а съвета на Европа (ПАСЕ) отхвърли тримата български кандидати за представители в Европейския съд по правата на човека в Страсбург и поиска нови номинации. Бившия зам.-министър на правосъдието Маргарит Ганев, адвокатката Снежина Сапунджиева и професора по наказателно право в Бургаския свободен университет Момяна Гунева не са одобрени от ПАСЕ, защото не знаят чужди езици и нямат добра професионална подготовка. България ще трябва да определи новите кандидати до средата на декември, а ПАСЕ ще вземе решение през януари 2008.

Връщането на списъка с кандидати за съдии в Страсбург предизвика скандал. Кандидатите бяха определени от правителството, изборът им беше съпътстван от скандали заради съмнения в прозрачността и конфликт на интереси при подбора. Не стана ясно по какви критерии останалите кандидати не са били одобрени.

Според правилата на съда в Страсбург не е желателно кандидатите да са работили в държавната администрация, защото не се гледа с добро око на това. В България обаче точно заместник-министърът на правосъдието Маргарит Ганев номинира сам себе си за съдия в Страсбург. Чак след това се сети да освободи поста си. Друг номиниран се оказа член на администрацията на президента и автор на отхвърлен проект за Наказателен кодекс. Фамилията на третия съвпадна с тази на друг заместник-министър на правосъдието и никой не си направи труда да даде обяснение по въпроса. Писмото на юристите предупреждава за “непрозрачност и нередности при избора на български кандидати”.

“Не съм изненадан от отхвърлянето на българските кандидатури за съдии в Европейския съд по правата на човека”, каза председателят на Български хелзински комитет Красимир Кънев. Той бе сред шефовете на организации, подписали отворено писмо до ПАСЕ за нередности при избора. Според него процедурата трябва да удостовери по публичен начин професионалните и моралните качества на тези кандидати, тя трябва да стане по указание на Съвета на Европа, иначе пак ще има отказ. В състава на комисията за определяне на номинираните кандидати трябва да бъдат включени национални съдии, представители на академичния свят и неправителствени организации.

Феноменът “наш човек”

В пресата скандалът беше обяснен със старата максима – съдията в съда да е “наш човек”, на управляващите. Отхвърлянето на българските номинации е най-сигурното доказателство за кардиналното разминаване между българските и европейските критерии за висок морал и професионализъм. Коментарите в медиите са, че кандидатите са били номинирани по традиционната за България непрозрачна процедура и при големи съмнения за конфликт на интереси, стигащ до обикновено връзкарство. Феноменът “наш човек” е навсякъде в обществото, с него е просмукана и съдебната система, където се шири практиката на ръководни постове да се назначават не професионалисти, а роднини и протежета на политическите партии, т. нар. “връзкари”. Парадоксът в България е, че има много добри юристи, но те трудно стигат до ръководни постове, защото те за запазени за “връзкарите”. Това, че в България професионалистите са маргинализирани, а във властта се издигат само удобните на политическите партии, не е новина. Новото в случая с тримата отхвърлени кандидати е сигналът от Страсбург – структурите на ЕС са зона, забранена за “връзкари”.

Реформата в съдебната система, борбата срещу корупцията и организираната престъпност е ахилесовата пета на България, която от януари 2007 вече е член на ЕС. Съдебната система в България е под всякаква критика. Колкото и да се опитват управляващите да отчитат с фанфари добри резултати, обикновените граждани трудно могат да бъдат заблудени. Правната система е стара, демодирана и нереформирана. Дори не е компютъризирана. Един незначителен на пръв поглед детайл - разпределението на делата става с компютър само в три офиса на прокуратурата, единият от които е софийският. Навсякъде другаде разпределението се прави на ръка.

В доклада от 27 юни 2007 на Европейската комисия за напредъка на България по мерките за присъединяването й към ЕС отново се отправят упреци за успеха на провежданата правна реформа. Новият Закон за съдебната власт, приет в средата на юни, изглежда, създава притеснения за независимостта и кадровия подбор на Висшия съдебен съвет (ВСС) и инспектората към него, отбелязва докладът.

Висшият Съдебен Съвет

След промяната на Закона на съдебната власт, с която се сложи край на пожиненитие началници в съдебната система и им се даде право на два мандата от по 5 години, новосъздаденият през 2003 година Висш съдебен съвет (ВСС) започна да подбира кадри. Най-вече да назначава свои роднини. Това кадруване беше определено от от политици и дипломати като “пълно безобразие” заради назначения без конкурс и уреждане с постове на роднини на магистрати. В съдебната власт получи пост без конкурс дъщерята на бившия районен прокурор на София Славчо Кържев, който сега е разследван за престъпление срещу правосъдието, синът на члена на съвета проф. Воденичаров и други подобни. Съветът назначи без конкурс сина на бившата шефка на тотото Ирена Кръстева – Делян Пеевски, за следовател. Впоследствие Пеевски бе замесен в грандиозен скандал и уволнен.

ВСС избра председателя на Върховния административен съд Константин Пенчев и главния прокурор Борис Велчев. Единственият шеф в правосъдната система, който не е назначен от този съвет, е Иван Григоров, шеф на Върховния касационен съд. Експерти коментират, че именно това е причината депутатите да изберат нов ВСС. Съветът трябва да работи постоянно и да гарантира, че в съсебната система влизат само професионалисти с висок морал и членовете му да проверяват всяко назначение, преди да гласуват.

Само времето ще покаже дали това е възможно, или макар и в ЕС в страната ще продължи порочната практика на подаряване на постове за родини и приятели. Единствената утешителна награда засега е, че Страсбург е забранена зона за същите тези роднини и приятели на магистрати и политици, ако нямат професионализъм и морал.