Община Димитровград в Сърбия се намира на границата с България и е населена от 11 500 души, 80 – 90 % от които са българи. В град Димитровград, наричан от местните българи със старото българско име Цариброд, живеят 7000 души, 90% българи.

Царибродските българи не са така изолирани като българите в Босилеград по чисто географски причини. Оттук минава пътят за Ниш и Белград (на 340 км), както и железопътната линия за сръбската столица. Тук има инвестиции и по-добра инфраструктура.

Когато сръбската държава съфинансира проектите на общината за подобряване на инфраструктурата, съотношението е 60:40 %, т. е. с 10 % по-голямо държавно участие, защото е в гранична зона, разказва пред “Осерваторио” кметът Веселин Величков. Въпреки голямата лятна жега от 38 градуса, ремонтът на главната улица “Балканска” кипи с пълна сила. Кметът разказва и за проект за 3 млн. евро за газификация на местните домакинства и прокарване на оптичен кабел.

Местните заводи са минали през мъчителен фалит и са приватизирани наскоро. Бившия цех “Свобода” е купен от фирмата за конфекция “Дика” и така са осигурени 150 работни места. Каучуковата фабрика също е приватизирана от фирма от България. Много от селата развиват еко-туризъм, маркирани са екопътеки и маршрути за конен спорт и off road пътешествия.

“Ненатекс” е една от първите частни фирми в града, още от 1978 г. Произвежда вълнени одеяла, прежди, китеници. През 1995 е имала 70 работника, сега са намалели до 30 души. Мениджърът на “Ненатекс” Стойча Иванов смята, че бъдещето на фирмата е да продава на по-големи пазари, в Русия и Европейския съюз. Той свързва бъдещето на децата си с добро образование, което те могат да получат в София или Ниш. “Ако ни приберете в София, и не станете много големи европейци”, шегува се той.

Кметът с гордост показва новата спортна зала. До нея, на зеления пазар, се намира откритото през юни хале за търговия с млечни и месни произведения, струващо 464 хил. долара. Кметът смята, че зеленият пазар ще привлича като магнит клиенти от България. Хранителните стоки вече са по-евтини в Сърбия. “Едно време ние от Сърбия идвахме при вас в България на пазар. България вече е в Европейския съюз и цените при вас ще се увеличат. Дойде време вие ще идвате при нас на шопинг тур”.

Населението на общината е застаряващо, има много безлюдни села с по 2 – 3 старци или напълно безлюдни. Тук се раждат 70 бебета на година, а умират 200 души. “Предвижданията са населението ще се смали до 6000 жители, ако условията на живот не се подобрят”, казва Цветко Иванов, общински съветник.

Визите

Българската граница е само на 6 км от Цариброд, а София – на около 45 км, но от януари 2007 онези, които нямат български паспорти, не могат да пътуват в България, без да са си извадили визи от консулството в Ниш или Белград. Всички се надяват България да въведе безвизов режим за 50-километровата гранична зона.

“София трябва да действа бързо, ако даде някакви предимства, това да стане най-много до месец-два-три, защото след година Сърбия ще влезе в “белия списък”, коментира кметът Веселин Величков. “Трудно се получава българска виза, трябва да ходиш до Ниш два пъти и да чакаш с часове. По-добре е за визата да се плаща по 10 евро на границата. Иначе хем е по-скъпо, хем си губиш времето”, разсъждава бизнесменът Стойча Иванов от “Ненатекс”.

Сашо Костов се дипломира във Великотърновския университет и полага изпитите си с индивидуален протокол. Доскоро и той не е имал българска виза, макар че работи в Културно информационния център на българите “Цариброд”.

Без българска паралелка

Много от младежите от Цариброд учат в български университети. Всяка година 30 етнически българи от Сърбия се приемат да следват безплатно в родината майка. Но не само визите за България са проблем.

От години в Цариброд българският език не се изучава като майчин, а като избираем, по 3 – 4 часа в училище. Младите хора не учат на български език. Цветко Иванов, общински съветник, е от по-старото поколение, което е имало възможност да се учи на български в местното училище. Той си спомня как е учил на български от 1964 до 1969 и че “по онова време само селските деца тогава учеха на български”.

Българският език е необходим не само заради перспективата да се следва в България, но и за запазване на културната идентичност. “Абсурдно е, че английският се учи задължително, а българският е избираем”, коментира Сашо Костов. В града няма паралелка, която да учи на български език.

“Още не е изчезнал страхът сред българите тук”, смята Сашо Костов. В града все още има хора, които се страхуват да прекрачат прага на КИЦ и пращат други хора да се информират по различни въпроси, свързани с България.
КИЦ “Цариброд” е създаден преди 10 години и е бил спасителен културен оазис по времето на Милошевич. След демократизацията на Сърбия той се финансира с участие в проекти – обучение за компютърна грамотност, за създаване на малък и среден бизнес и др.
От края на 2003 г. КИЦ “Цариброд” издава удостоверения за български произход, необходими за кандидатстване за българско гражданство. Документът се издава веднага, но за паспорт се чака 3 години.

Нова българска партия

Българите в Цариброд, като навсякъде другаде по света са разединени и се карат кой да води бащина дружина. Има 3 или 4 ДСБЮ-та (Демократични съюза на българите в Югославия). Част от лидерите в Цариброд не са съгласни с методите на сънародниците им в Босилеград.

“Общинските съвети на ДСБЮ в Босилеград и Цариброд се разминават. Ако искаме да бъдем фактор, трябва да участваме в изборите”, коментира за “Осерваторио” Николай Манов, секретар на Националния съвет на българите в Сърбия, който е и секретар на КИЦ “Цариброд”.

Николай Манов и група от интелектуалци от Босилеград и Цариброд ще регистрират през юли нова партия на българите в Сърбия – Демократична партия на българите, която ще участва на местните избори наесен. “За разлика от общинският съвет на ДСБЮ в Босилеград ние участваме активно в местните избори, искаме да бъдем участници и партньори. Ние сме втора политическа сила в Цариброд на локално ниво след Демократическата партия, а имаме потенциал да бъдем първи. Ние се разминахме с групата на Иван Николов в Босилеград. Те настояват в програмата да влезе искане за териториална и политическа автономия на българите в Сърбия. Но стои ли България зад такова становище? Не, само “Атака” защитава това искане”, казва Николай Манов.

“Шверцът”

3000 са пенсионерите, които получават малки пенсии, а работните места са само 800, главно в общината и обществената сфера. Много мъже от града работят като строителни работници в Босна и Черна гора. Образованите млади хора предпочитат да мигрират в големите градове на Сърбия и България. Някои се занимават с търговия на дребно. Мнозина се прехранват, като пренасят и продават нелегално цигари в България. “Куфарната търговия” е спасила града от миграция по време на ембаргото. Безмитните магазини дават такива възможност човек да печели пари и без да има постоянна работа.

Наскоро предприемачка от село Звонци, собственичка на фабрика за бои в София, потърсила съдействие от КИЦ “Цариброд” да намери работници от Царибродско с български паспорти. Заплатата била добра - 300 – 400 евро, с договор и платен транспорт. “За съжаление чаках доста време, нито един човек от Цариброд не ми се обади. Като се размислих, реших, че хората с българските паспорти сигурно имат по-добри възможности да изкарват пари”, разказва Сашо Костов.

Разликата в цената на цигарите в Сърбия и България е хранителна почва за “шверца”. В много магазини в София, както и на Женския пазар в българската столица се продават “Вайсройс” с надписи на сръбски език.

Петър Костов, помощник-началник на митница Димитровград, разказва за “Осерваторио”, че в момента няма организирана контрабанда на цигари. Митничарите в Сърбия хващат незаконен износ на цигари сръбско производство предимно във влаковете. “Има случаи на открити 100 – 200 стека цигари в пътническите влакове, а дори и на 1600 стека сръбски и вносни цигари. Най-много се пренасят цигари “Вайсрой”, произведени в Сърбия.”